ДепартаментИзкуствознание и история на културата

Доц. д-р Наталия Христова

Доц. д-р Наталия Христова

e-mail: natali_1@abv.bg

 

Академична длъжност: доцент

Научна степен: доктор

Основни изследователски интереси в областта на:  История модерната съвременна българска и европейска култура; Политики на паметта; Политическа история на съвременна България.

Допълнителни изследователски интереси в областта на:  Социална психология, музеология

Възможности за експертиза в областта на:  Съвременна българска култура, културна политика

Преподавателски интереси в областта на: Съвременна българска политическа и културна история, културен туризъм, политическо развитие на Европейския съюз

Образование:  

1988 г.  Доктор по история – Институт по история - БАН

1978 г.  СУ „Св. Климент Охридски” – История, втора специалност Философия, специализация Археология

 

Членство в организации:

Българско историческо дружество

Съюз на българските журналисти

 

Участие в национални и международни проекти:

2011-1012  - Научноизследователски проект „Изследване на литературата и културата на НРБ”

2011-2013 г. - Научноизследователски проект „Многотомна история на България”, т. Х  Институт за исторически изследвания – БАН

 

2001-2000 – Българо-руски проект „България и Русия през ХХ век – нови подходи, нови  документи” – Институт по история, БАН и Институт по славяноведение към РАН.

2006-2009 г. – Project “Remembering Communism” – Hosted by the University of Leiptzig,

Sponsored by the Volkswagen Stiftung. Participants from Germany, Bulgaria and Rumania. –

ръководител на изследователска група за изследване спомените на българите културни елити.

2006-2008 г. – Международен българо-руски проект “Възловите събития през ХХ век и

общественото мнение в Русия и България” – Институт   по славяноведение към РАН – Москва и Институт по история – БАН.

2014-2019 – Международен проект „The Bulgarian Transition as Part of the East

European One at the End of the 20th and the Beginning of the 21st Centuries: Bulgarian and Chinese Points of View. Problems of Sources and Interpretations” - Institute of World History – Chinese Academy of Social Sciences (CASS); БАН

 

Награди:

2001 г. – награда от „Южна пролет” за монографията „Власт и интелигенция. Българският скандал „Солженицин” 1971-1974”, издателско ателие Аб, С., 2000.

 

По-важни публикации:

 

Монографии:

Власт и интелигенция. Българският скандал “Солженицин” 1970-1974 г. Аб., 2000.

Специфика на българското “дисидентство”. Летера., 2005., 383 с.

Студии и статии:

Пропаганда и политика (1944-1947). В: Страници от българската история, т. II, С., 1993, 153-167.

Сатира и политическая пропаганда в Болгарии с обособления оппозиции до выборов ХХVI Обикновенное нородное собрание (сентябрь-ноябрь 1945 года). Bulgarian Historical Review (BHR), 1994, 4, р. 52-82.

50 години “Стършел” (исторически етюд). В: Гнездото на стършелите. С., 1995, 38-116.

Политика на “психотерапията”. Щрихи към художествения живот в България в началото на 50-те години. В: Лица на времето (Власт и опозиция), т. II, 1997, 99-129.

“Социалистический реализм”  и драма болгарского творца (середина 40-х - середина 50-х годов). BHR, 1998, 1-2, 152-179.

Художествената култура в България след Втората световна война - от европеизация към съветизация . В: България в сферата на съветските интереси, С., 1998, 208-216.

Българският интелектуалец пред проблема “социалистически реализъм”. Драмата на адаптацията (средата на 40-те - началото на 50-те години).  В: България и Русия през ХХ век, С., 2000, 396-404.

От маските до маскарада. Интелектуалците и предизвикателствата на социалната памет. Епохи, 1998, 2, 111-133.

Власт и художествена интелигенция в България 1956-1958 година. Проблеми на изкуството, 2000, 3, 51-59.

Власт и интелигенция. Българската 1968 г. Исторически преглед, 2000, 5-6, 205-226.

Трифон Кунев и пропагандно-психологическата съпротива срещу властта в България 1945-1946 г. – В: Българската опозиция и организираната съпротива в България 1944-1954 г. ИК „Жажда” – Сливен, 2000,  72-80.

 Българският художествен елит след Втората световна война - между идеите и идеологията. В: ХХ век. Опит за равносметка., С., 2001, 147-159.

Споменът и забравата. Писателите и тяхната “мемоарна” памет. Исторически преглед, 3-4, 2002, 181-199.

Българският духовен елит и културните измерения на опозицията Изток-Запад през втората половина на ХХ век.  В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива., С., 2002, 97-105.

Политическа култура на българския духовен елит след Втората световна война.  В: Политическата култура - история и съвременност, С., 2002, 174-191.

 Wladza i inteligencja w Bulgarii po II wojnie swiatowej. – Polska-Bulgaria w Europie Srodnikowej I Poludniowo-Wschodniej w wiekach XVII-XX. Podobienstwa, roznice, uwarunkowania. Institut Historii PAN, Warszawa, 2003, 276-287.

Политическа култура и интелектуални позиции в България през втората половина на ХХ век. - Collegium Germania 4. С., 2003, 295-309.

120-годишният юбилей на Георги Димитров - повод за размисъл. - В: Георги Димитров - между възхвалата и отрицанието. С., 2003, 137-148.

Българските писатели и културните измерения на опозицията Изток-Запад през втората половина на ХХ век.- В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива.С., 322-329.

Българският духовен елит и култура пред проблема "наше-чуждо" през ХХ в. - История, 2004, кн. 1, 59-64.

Западната легитимация на късното българско "дисидентство". – Историческо бъдеще, 2004/1-2, Асоциация “Клио”, С., 2004, 116-130.

Трифон Кунев – обреченият на забрава. – В:  Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Регионален исторически музей - Пазарджик, Пазарджик, 2004, 319-322.

Культура как оппозиция: роман “Лицо” Благи Димитровой (1982 г.) (документальное исследование) – Восточноевропейские исследования. Международный журнал по социальным и гуманитарным наукам. N 2, 2005, 130-138.      

Конфликтът власт-интелигенция в България (1960-1961 г.) – В: Национална научна конференция. Следвоенна България между Изтока и Запада. С., 2005, 153-163.

Историографски интерпретации на проблема „българско дисидентство” – В:
Предизвикателствата на промяната. С., 2006, 324-333.

„Недостоверен случай” – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. С., 2006, 703-720.

Нови подходи в осмислянето на модерната българска култура – В: Историческата наука в България – състояние и перспективи. С., 2006, 177-186.

„Като малко нещо интелигентен син на своя народ...” Илия Бешков за българо-югославските отношения (средата на 40-те – средата на 50-те години на ХХ век). В: Проблемът Изток – Запад. България и Балканите. С., 2006, 161-170.

„Езоповият език” и неговите „преводачи” – В: Сборник в чест на доц. Минчо Минчев, В. Търново, 2006, 179-188.

Интелектуалната бохема в София през 50-.те – 70-те години на ХХ век – в: Модернизацията на България и Габрово 1878-2006, ВТ, 2007, 480-490.

Феноменът Радой Ралин – сп. Историята, кн. 2, 2007 г., 28-30.

Ретроспективен и съвременен поглед върху проблема „За ценностните филтри в културата” В: Българската култура между държавата и пазара, ИК ИФИ-БАН, София, 2007, 348-352.

Има ли българската култура проблем с европейската си идентичност? В: Европа като културно пространство, Благоевград, 2008, 99-101

Софийската интелектуална бохема (1907-2007) В: 1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Сиела, 2008, 156-166.

Конфликт „власть – интеллигенция” в Болгарии. 1956-1957 годы. В: 1956 год. Российско-болгарские дискуссии. М., 2008, 316-329.

Митът за всеобщия конформизъм на българските интелектуалци през втората половина на ХХ век – В: Известия на Българското историческо дружество, т. 40, Институт по история при БАН, 2008, 355-365.

Промени в българския културен живот и менталните нагласи на художествения елит 1987-1989 г. В: България и Русия – между признателността и прагматизма. Университетско издателство на СУ „Св. Кл. Охридски”, 2009, 156-168.

Интелектуалната почтеност като бунтарство: вестник “Народна култура” 1986-1989 г. – В: Толерантният националист. Парадигма, 2009, 317-342.

“Обективно” и “субективно” в интерпретацията на соцреалистическата култура в България – В: Социалистически канон/алтернативен канон. ИК “Пан”, 2009, 365-380.

“Тоталитарни” и “антитоталитарни” рефлексии в българските медийни дебати за 1968 година – В: Антитоталитарната литература. ИЦ “Боян Пенев”, 2009, 161-175.

Топоси на бохемския дух в София: кафене “Бамбука”. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. Издателство на НБУ, С., 2009, 122-133.

„Вариация” на тема 1989 година – В: 1989. Раздвоената година. Литературата като политика. Конструирания на прехода. Сиела, 2010, 48-57.

Театралите и властта в началото на 60-те години на ХХ век: спомени за конфликти, конфликт на спомените - МИФ 15, Издателство на НБУ, С., 2010, 244-267.

Идеологически, идеен, ценностен свят на българите през втората половина на ХХ век. – Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, т. 2, ЦИПИ, С., 2010, 158-177.

Динамика на естетическите норми и интелектуалните хоризонти (1944-1989 г.) - Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, т. 2, ЦИПИ, С., 2010, 465-516.

Des masques a la mascarade. Les intellectuels bulgares et les defis de la memoire sociale (Milieu des annees 1950 – fin des annees 1990) – History of Communism in Europe, Vol II. – 2011, Avatars of Intellectuals under Communism. Zeta Books , Bucharest, 123-142.

Българската култура през ХХ век между Запада и геополитическия Изток: идентификационни характеристики - В: България, Балканите и Русия ХVІІІ-ХХІ век. Българо-руски научни дискусии. Институт за исторически изследвания, С., 2011, 389-397.

„Вариация” 2 на тема 1989 година – В: Призвание и всеотдайност. Сборник в чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. д. и. н. Витка Тошкова. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 2011, 162-169.

„Вариация” 3 на тема 1989 година (Константин Павлов) – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2011, 110-120.

Болгарская культура ХХ века перед проблемой „свое – чужое”: идентификационные характеристики – В: История и культура славянских народов: достижения, уроки, перспективы: материалы международной научно-практической конференции 25–26 ноября 2011 года. – Пенза – Белосток – Прага: Научно-издательский центр «Социосфера», 2011, 267-274.

Изследванията на литературата и културата на НРБ в контекста на (не)прочетените архиви – В: НРБ – литературата: история, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб”, издателство „Силуети”/LiterNet Mедиа, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2012, 36-54.

Георги Димитров в"Словото" на Бешков. В: Георги Димитров в обществената и научната памет, С, 2012,ЦИПИ,182-190. 

Българското „политическо семейство”: 70-те години – В: Културното отваряне на България към света. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013, 85-91.

1962: начало или край на началото. – В: 1962. Година на измамната свобода. Размразяване и литература. Новото поколение в поезията. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб”, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2013, 121-134; Литературен вестник, бр. 20/29.05-4.06 2013 г.

Интелектуалци и публична среда в България (1987-2011). – В: Кодовете на социализма в постсоциализма. Съставител Наталия Христова. Издателство на НБУ, 2014, 33-56.

Theater Artists and the Bulgarian Authorities in the 1960s: Memories of Conflicts, Conflict of Memories. – B: Remembering Communism. Private and Public Recollections of Lived Experience in Southeast Europe. Volume I. CEU press Budapest-New York, 2014, 459-476.