ДепартаментИзкуствознание и история на културата

Български паралели на източните находки на металопластиката от Бирка

birka_184x250_fit_478b24840a

Български паралели на източните находки на металопластиката от Бирка

Оксана Минаева. София: Дигитална печатница "Летера", 2012

Научни и учебни издания

Фокус на изследването е сравнението на някои находки на металопластиката от Бирка и Скандинавия с произведения на металопластиката от Плиска, Преслав и днешните български земи от края на първото хилядолетие. Целта е да се акцентират общи черти във функцията и стилистиката на избраните художествени произведения, които са разгледани в контекста на социалната и културната среда, в която са били създадени.


На базата на сравнителния материал е направена хронология на отделните периоди, в които примерите показват доминиране на едни или други художествени тенденции в резултат на контакти с различни етнически култури. Главният извод е, че макар разглежданите култури на викингите в Скандинавия и на българите на Балканите във времето VIII в.- края на X/средата наXI в. да нямат директен контакт, освен в последния период, то и двете култури имат контакти с общи за тях художествени традиции и споделят една обща мода на времето. Коментираните предмети са главно части от войнското снаряжение ивъоръжение. Независимо от тяхната етническа среда, те имат еднаква социална функция – като статусен знак в определена йерархия на дадена част от обществото. Този сегмент от обществото обикновено се определя като дружина, а културата – дружинническа.


Като институция тя представлява организация от професионални войни, начело с военен водач (вожд, княз, цар), съществуваща в редица народи на определен етап от развитието им. Така дружинническата култура се оказва носител на вид държавотворчески модел: за Скандинавия така се осъществява консолидация на
обществото и преход към държавност, за Киевска Рус – също, това важи и за образуването на унгарската държава, в една или друга степен и за номадските степни съюзи, носители на елементи от нея. Тоест тя има формотворчески импулси и функция, а за България (която всъщност е създадена именно по този начин) тя спомага за съхраняване на идеята за властта дори и след падането на Първото българско царство и включването на българските земи под византийско административно управление, за да се възроди отново при създаването на Второто българско царство.

Със специалния принос на Лена Холмквист